Започвам да пиша дълго отлаганата история на живота си. Няма да пиша как е преминало детството ми, защото ще се оттегчите с една дума е ад. Родителите ми никога не са ме разбирали и никога са нямали доверието за което съм мечтаела. имам най-добра приятелка или поне така предполагам. Исках да ме разбира в трудни моменти, който няха много, но вече започнах да разбирам, че и доскочавам и само се мъча да и се харесам за да ни е яко както преди. Приятелството ни се гради на общи мечти, който аме създали заедно. За жалост предполагам, че в бъдеще пътищата ни ще се разделят и всеки ще поеме по нов път. Но аз няма да се откажа от мечтата ни дори и да съм сама, дори вече да съм без семейството, с което мога да съм себе си. надявам се, че ако е имало полза от всичко, което преживяхме то това да е силата да не се отказваме и на всяка цела да следваме мечтите си.    Родителите ми ама въобще не ме разбират имам чувството, че всеки се опитва да издере яда си към мен когато е ядосан. не гледат на мен като на дете, а като на играчка която всеки мачка. Много често ме карат да плача и да искам да съм сама, далеч от всичко и всеки. Татко гледа грешките ми и постоянно ми се кара много жестоко, а останалите, когато не им се подчиня ме обиват с думите "ще кажа на ония и тогава ти отговаряш пред него". Всъщност аз мисля, че немога да се изправя пред тях и да им се опълча, защото като малка зъм гледала само как татко бие мама, а сега когато съм по-голяма разбрах липсата им и защо се опитвам постоянно да им се харесам и познайте какво направих по въпроса. Спрях да се надявам някой да ме пита какво обичам, или какви интереси имам, или каква е целта в живота ми. Затворих всичко в мен, а какво стана? Започнаха да ме отвиняват за всичко да се сържът с мен като с отрепка. Но това което най-много мразя е, че не ми позволяват да съм аз и да нагрубяват приятелите ми. Ако трябва аз ще остана без приятели ако трябва ще стигна дъното, но като го стигна ще разберат какво са направили с мен.

Много хора като теб се чувстват самотни и неразбрани. Търси силата в самата себе си. Тя е в теб и чака да я откриеш. Потърси любовта към себе си. Ти се харесай, това е по-важно от това другите да те харесват. А ти си единствена и неповторима, няма на света друга точно като теб. Осъзнай това и то ще те направи свободна и независима. Горе главата моето момиче! Всичко се оправя когато го искаш!

Благодаря Ви за хубавите думи, ще ги запомня

И аз ти благодаря.